На 27 октомври преминаваме към зимно часово време, съобщиха от Българския институт по метрология на сайта си. Тогава в 4:00 часа ще върнем стрелките на часовника с един час назад и точно преди началото на изборния ден ще можем да поспим с един час повече.
Смяната на часовото време на зимно и лятно е регламентирано с Постановление 94 на Министерския съвет от 13 март 1997 г., сочат данни на отдел "Справочна" на БТА.
Съгласно постановлението всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври се въвежда зимно часово време, като часовниците се преместват с един час назад, а в последната неделя на март се преминава към лятно часово време, като часовниците се преместват с един час напред.
Смяната на времето започва като начин да се увеличи използването на дневната светлина, но ползите от него към днешна дата са спорни. Всъщност за инициатор на тази смяна е сочен първият посланик на САЩ във Франция Бенджамин Франклин.
През 1784 г. той пише сатирично писмо до "Journal de Paris", в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат жителите на френската столица да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.
Като истински учен американският посланик изчислил, че ако парижани стават с изгрева, градът може да спести огромна сума от милионите неизползвани килограми восък за свещи и газ за лампи. Франклин предлага и някои забавни решения на проблема, включващи оръдия, стрелящи по улицата, за да събудят хората, данъци за затворени прозорци и ограничения за продажба на свещи.
Никога обаче първият посланик на Вашингтон в Париж не е предлагал смяна на времето.
Повече от век след
сатиричното есе на Бенджамин Франклин един британски учен, преместил се
да живее в Нова Зеландия, наистина предлага смяна на времето и то по
чисто егоистични съображения - заради своята голяма страст - насекомите.
Той се казва Джордж Вернън Хъдсън и е ентомолог.