 |
| Снимка: БТА, кореспондент на БТА в Бургас Христо Стефанов |
Руският енергиен гигант "Лукойл" планира да продаде най-големия си актив на Балканите - "Лукойл Нефтохим Бургас", на катарско-британски консорциум. Сделката се очаква да бъде сключена до края на годината в знак на намаляващото влияние на Москва върху балканските енергийни мрежи, съобщава "Файненшъл таймс".
Според медията руската компания е обявила това си намерение в писмо до президента Владимир Путин, който трябва да одобри сделката.
"Лукойл" е избрал като купувач консорциум, съставен от "Орикс глоубъл" (Oryx Global), контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад ал Саад, и базираното в Лондон търговско дружество "Ди Ел Хъдсън" (DL Hudson), и би желал да приключи сделката до края на годината. Ганим бин Саад ал Саад имаше интерес и към покупката на рафинерията на "Лукоил" в Сицилия Ай Ес Ай Би (ISAB), но мощностите бяха продадени на частната кипърска инвестиционна компания "Джи Оу Ай енерджи" (G.O.I. Energy), подкрепена от базираната в Женева търговска фирма "Трафигура" (Trafigura).
"Орикс" е отказал коментар по темата, а от "Ди Ел Хъдсън" не са отговорили на изпратените им запитвания, посочва "Файненшъл таймс".
Пред БТА от пресслужбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" посочиха, че няма да коментират информацията на този етап.
В писмото до Путин като потенциални купувачи на "Лукойл Нефтохим Бургас" са посочени и "Сокар" (Socar), държавната енергийна компания на Азербайджан, "Казмунайгаз" (KazMunayGas), държавната енергийна компания на Казахстан, както и турската петролна група "Опет" (Opet).
И трите компании не са отговорили на изпратените им запитвания.
Руската компания държи мажоритарния дял в "Лукойл Нефтохим Бургас" с контролна "златна" акция на българската държава.
"Файненшъл таймс" припомня, че ЕС наложи пълна забрана върху вноса на руски нефт, което затрудни операциите на "Лукойл" в България. Държавата също прилага натиск върху руския собственик да напусне страната, като наложи 60% данък върху печалбата на рафинерията и забрани износа на продукти, произведени от руски суров петрол.
Бизнес изданието цитира и коментар от Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, който смята, че българските власти трябваше да накарат "Лукойл" да продаде още по-рано.
"Ясно е, че това е най-лошият риск за икономическата сигурност в Европа и
НАТО. Представете си, че френската EDF, италианската Eni или
британската BP бяха руска собственост. Щеше ли да отнеме 1000 дни на
бомбардировки върху Украйна, за да се вземат мерки?", пита той.