Нашият мозък буквално гние заради рийловете и Ток Ток. Обяснява го терминът "brain rot" (гниене на мозъка), който е избран за дума на година от Оксфордския университет, съобщава "Фокс нюз" в обширна разработка по темата с участието на невролога д-р Кира Бобинет.
Понятието се определя като "предполагаемо влошаване на умственото или интелектуалното състояние на човек, особено като резултат от прекомерна консумация на онлайн съдържание, считано за тривиално или неизискващо усилие. Също така и нещо, което е характерно с това, че може да доведе до такова влошаване.
Експерти предупреждават, че постоянният, безкраен скролинг в социалните мрежи и други онлайн платформи действително води до "гниене на мозъка".
Какво причинява brain rot?
Поведенческият невролог д-р Кира Бобинет, автор на книгата "Неудържимия мозък", разказва, че все повече хора осъзнават този феномен и неговите последици.
"Това е част от духа на времето - хората се оплакват, че имат затруднения с концентрацията. Чувстват мъгливост в мозъка, неспособност за дълбока работа", казва тя.
Хабенулата: Малка част от мозъка с голямо въздействие
Хабенулата е централна част от мозъка, която участва в мотивацията и вземането на решения. Когато се активира, тя може да "убие" мотивацията за действие, обяснява д-р Бобинет:
"Това е сърцевината на момента, когато знаете, че трябва да направите нещо, но вместо това започвате да скролвате безкрайно".
Социалните мрежи също така предоставят начин за "дистанциране" и кратка почивка на мозъка след тежък ден. Това поведение, според Бобинет, се контролира именно от хабенулата и често води до пристрастяване.
"Тази част от мозъка прави отказването от скролинг буквално болезнено", предупреждава тя.
Последици и решения
"Гниенето на мозъка" не само убива мотивацията, но и влияе на паметта и способността за концентрация. Много хора не могат да си спомнят нито едно видео, което са гледали преди лягане.
За да се избегне този капан, експертите предлагат:
Разделете времето онлайн:
80% за съдържание, което е смислено и образователно, и 20% за развлечение.
Създайте "технологични зони":
Домашни пространства без достъп до смартфони или други устройства.
Ограничете времето пред екрана:
Настройте таймери или използвайте приложения за контрол на екранното време.
Общувайте с близки хора:
Вместо да скролвате, обадете се на приятел или роднина.
Прекарвайте повече време навън:
Физическата активност подобрява паметта и концентрацията.
Предизвикайте ума си:
Играйте игри за памет или други интелектуално стимулиращи занимания.
"Ние сме изключително устойчиви същества", подчертава д-р Бобинет и добавя, че само "след като осъзнаем какво се случва с телата и умовете ни, можем да направим нещо по въпроса".