 |
| Снимка: БТА |
- Потенциалните купувачи на рафинерията "Лукойл Нефтохим" в Бургас са 7;
- Българската държава не е сред тях, освен ако това не бъде решено от НС и не бъде осигурено финансиране;
- Реални действия за продажбата на активи на "Лукойл" у нас са стартирани през юни 2024 г.;
- Собственикът ще поднови преговорния процес през февруари;
- Търсената от ръководството на компанията цена е около 2 млрд. щатски долара.
Това са акцентите от изказването на премиера Росен Желязков пред депутатите, който обясни какво ще е бъдещето на рафинерията в Бургас. Темата бе повдигната още сутринта в кулоарите на парламента от лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски, който заяви, че Кирил Петков ѝ търсел купувачи в САЩ. Последва отговор от Петков, който обвини Пеевски, че иска да фалира региона, както направил и в Благоевград с "Булгартабак", като го одържави.
Извън политическата полемика в кулоарите, темата за бъдещето на рафинерията удължи работата на депутатите. Те извикаха за отговори министър-председателя Росен Желязков, министъра на енергетиката Жечо Станков и министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов.
Въпросите им бяха свързани с това каква е готовността на България да осигури защита на националните интереси с оглед процеса по промяна собствеността на рафинерията, включително съпътстващата инфраструктура от нефтопроводи, продуктопроводи и складови бази.
Премиерът Желязков потвърди, че "Лукойл Нефтохим" в Бургас се продава. "Реални действия за продажбата на активи на "Лукойл" в България са стартирани през юни 2024 г. Първоначален интерес са проявили 24 компании, впоследствие интерес са запазили 10, а от тях 7 продължават в надпреварата", обясни Росен Желязков.
През 2024 г се приеха промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които уреждат условията и реда за провеждане на скрининг на преки чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред. Съгласно въведения механизъм за скрининг се изисква предварително разрешение за извършване на всяка пряка чуждестранна инвестиция, която отговаря на посочените в закона условия, заяви Желязков, цитиран от БТА.
Той подчерта, че във всички случаи подлежат на скрининг преки чуждестранни инвестиции в обекти и дейности, свързани с производството на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обект, част или прилежащи в критична инфраструктура, какъвто е случаят с "Лукойл Нефтохим Бургас".
Министър-председателят допълни, че пряката чуждестранна инвестиция се извършва след разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. Всяка пряка чуждестранна инвестиция, която има вероятност да засегне сигурността и се отчита нейното потенциално въздействие върху критичната инфраструктура, била тя физическа или виртуална, включително свързана с енергетиката и транспорта, доставката на критични ресурси, включително енергия и суровини, може да бъде отхвърлена от Междуведомствения съвет, посочи Росен Желязков.
Той допълни, че държавата ни, която е притежателят на златната акция на дружеството, има право да блокира приемането на определени решения от Общото събрание.
Министър-председателят представи кратка хронология на дружеството у нас от 1997 г. насам, стигайки до реалните действия, свързани с продажбата на активи на "Лукойл" в България, а именно "Лукойл Нефтохим Бургас", "Лукойл България", "Лукойл Ейвиейшън", "Лукойл България Бункер", стартирани през юли 2024 г.
Консултантската фирма "Ай мап" изисква информация от различни структури на рафинерията, като предполагаемата цел е изготвяне на първична оценка на активите и състоянието на дружеството. По всяка вероятност тези действия са свързани с формирането на началната продажна цена, отбеляза Росен Желязков.
Той припомни, че през септември 2024 г. активно се коментира, че ПАО "Лукойл" е взел решение да пристъпи към набиране на възможни оферти за продажбата на рафинерията в Бургас. Първоначален интерес е проявен от 24 компании, които впоследствие са редуцирани на до 10 на база действителни възможности и международна дейност. В крайна сметка са селектирани седем компании.
Министър-председателят заяви, че разполагат напълно с данните за всяка една компания и се очаква преговорният процес да бъде подновен в началото на февруари като акцент ще бъде необходимостта от неутрализиране на екологични щети. Въпросът е бил заложен като клауза в приватизационния договор, съгласно който "Лукойл" е трябвало да организира почистването на замърсявания на почвите и водите в района на рафинерията, а държавата да предоставя средства за финансиране на процеса. Поради липса на средства решението е отлагано в годините.
По непотвърдени данни търсената от ръководството на компанията цена е около 2 млрд. щатски долара, посочи Росен Желязков.