Поредна седмица с мръсен въздух в София и много български градове. На някои места измервателните станции отчетоха повишено съдържание на фини прахови частици два пъти над нормата. България е сред първите страни по смъртност от лош въздух в Европа, сочи доклад на Европейската комисия, цитиран от bTV.
Междувременно трето място в света по мръсен въздух зае страната ни този вторник, показаха данните на голям сайт за измерване на нивата в цял свят. Преди нас в тази негативна класация са само Босна и Херцеговина и Бангладеш.
Непрестижното трето място е моментно и не дава трайна тенденция, коментира Ивайло Попов от организацията "За земята". По-достоверни са данните от последния европейски доклад, че страната ни е в първите пет по смъртност, заради мръсен въздух.
"Това е направено на база на едногодишни данни и съответно с изчислени брой починали хора. Това не е изследване на база всеки човек да преценят от какво е починал, защото човек накрая почива от инсулт или от белодробни заболявания, но ние можем да кажем каква част от тези белодробни заболявания и инсулти се дължат на качеството на въздуха", казва Попов.
От Министерството на околната среда и водите потвърждават, че тези дни е засечен мръсен въздух близо два пъти над нормите за денонощие. Изтъкват обаче, че засега средната норма за година не е превишена. Проблемът е сезонен главно заради отоплението на твърдо гориво, изпаренията от трафика, мъглите и калта.
Доколко обаче данните за нивата на замърсяване у нас са точни?
Еколози продължават да твърдят, че някои от станциите за измерване на въздуха не са построени на подходящите места - далеч от пътния автомобилен трафик. Например, тази в градинката на Националния институт по метеорология и хидрология в столичния квартал "Младост". Или пък станцията в квартал "Павлово", също на разстояние от оживения булевард "Цар Борис III".
"Те трябва да бъдат до 10 метра от бордюра на пътното пътно. Тази е на 11 метра от бордюра на локалното платно, т.е. имаме нарушение дори по отношение на локалното платно, а виждате, че основното платно е на горе-долу в два пъти по-голямо разстояние. Тази в "Младост" е още по-фрапантно, там са около 65 метра от до ръба на бордюра. Това е и проста логика, нали? Колкото си по-близко до източника до замърсяване, толкова по-голяма е концентрацията, защото малко или много замърсяването се разсейва. Особено когато говорим, например, за азотен диоксид, той е така летлив газ и сравнително по-бързо се вдига нагоре във въздуха и не остава ниско долу, където хората го дишаме всъщност и където се измерва", обяснява Ивайло Попов.
"За земята" прави и свои измервания на въздуха в 36 точки на столицата по така наречения индикативен метод. И в райони с натоварен трафик на коли отчита по-висока степен на замърсявания от станциите.
"Тръбичка с един реагент вътре стои около 4 седмици, вътре в този реагент протича химична реакция. Когато приключим периода на измерване, това се затапва, тази тръбичка, и отива в лабораторията в Швейцария и се прави химичен анализ на база, на който се казва за този период каква е била средната концентрация на азотен диоксид. Методът е изключително точен", добавя той.
За неподходящо разположени измервателни станции в Пловдив пък сигнализира адвокатът Димитър Площаков.
"Станция "Каменица", примерно, е преместена от центъра на Пловдив. Това е бившата станция "Евмалпия" през 1927 година. Там данните, които станцията е отчитала, са петкратно по-високи, в сравнение със сегашните данни на станция "Каменица". Има заповед на министъра от 2011 година, който е наредил в спешен порядък, в двумесечен срок, да се преразгледа местоположението на всички станции от цялата система. То е свързано с наказателни процедури, които са валели от съда в Европейския съюз в Люксембург срещу страната ни", отбелязва адвокат Площаков.
Още през есента от екоминистерството на служебния кабинет Главчев заявиха, че България докладва коректни данни пред Европейската комисия, а твърденията, че измервателните станции не отговарят на изискванията, са неверни. Позицията на министерството на околната среда и водите сега е подобна:
"Разположението на пунктовете за мониторинг към Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух е извършено съгласно изискванията на Европейското и национално законодателство"... "Отчитат се също конкретните условия на предоставените от съответната община терени, както и факторите териториално планиране, наличие на електрозахранване и телефонни комуникации, сигурност, необходимост от съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за различни замърсители."
Още през октомври обаче от "За земята" изнесоха справка от официален доклад за състоянието на системата за чистота на въздуха в страната на самата Изпълнителна агенция по околна среда. Според документа столичните станции в "Младост" и "Павлово" "не отговарят на изискванията за отстояние от бордюр". Това поставя под съмнение точността на данните за реалното замърсяване, настояват от организацията.
Адвокат Площаков пък оспорва и констатации на проверяващи в Пловдив, че местните измервателни станции "Каменица" и "Тракия" са разположени според изискванията. Той води дело срещу държавата за укриване на реалната картина със замърсяването.
"Още не съм го спечелил, но след като го спечеля, съм обещал на министъра на околната среда, че такива искове ще спечелят половин София и половин Пловдив. Ние не спорим, че данните са криптирани или че уредите не отчитат верни данни, просто мястото на тези станции не е на тези относително чисти и стерилни места", смята адвокатът.
Борислав Сандов е един от бившите екоминистри, компетентни за измерването на въздуха у нас. Казва, че е искал станциите да бъдат умножени. "Още във встъпването си в длъжност, успях да убедя тогавашния финансов министър. 10 милиона лв. допълнително заделихме за Изпълнителната агенция по околна среда за разширяване на мрежата от мониторингови станции. Тогавашното обаче ръководство на Изпълнителната агенция не успяха да направят нужните обществени поръчки, а впоследствие бившият директор стана служебен министър и тя предложи тези средства да бъдат трансформирани в други дейности. С мое лично съжаление, вярвам, че това е проблем за всички нас. В момента част от тези станции не отговарят на изискванията, особено на тези, които измерват транспорта", коментира Сандов.
Иначе натоварени със задачата да намалят замърсяването у нас са общините. От екоминистерството изтъкват, че от 2007 г. насам в борбата им с мръсния въздух са вложени 894 млн. лв европейски пари - за подмяна на печки на дърва и въглища, за въвеждане на екологични превозни средства и други.
Подобни обаче са и основните мерки в страните отличници в класациите по чистота на въздуха в света. Според доклади от последните две години такива са Естония, Скандинавските държави, Люксембург, Германия.
Без реална информация колко мръсен е въздухът обаче няма как и
борбата срещу този невидим убиец да бъде ефективна, категорични са
Ивайло Попов и адвокат Площаков.