 |
| Снимка: БТА |
Бюджетната комисия не допусна за разглеждане запазването на нулевия ДДС за хляба и брашното и 9-процентната ставка за ресторантьорите. Депутатите не приеха и предложените промени в новия Закон за Българската народна банка, но пък одобриха компенсации за бизнеса заради тока.
В началото на заседанието депутатите отхвърлиха разглеждането на отделен законопроект, внесен от "ДПС-Ново начало". Тъй като текстовете фигурираха и като предложения за допълнение в закона за събиране на приходите и извършване на разходите, те също бяха отхвърлени по допустимост с 11 гласа подкрепа и 11 въздържал се.
Вносителят на двете предложения Йордан Цонев след гласуването коментира: "Управляващото мнозинство реши, че цената на хляба за българските граждани е недопустим въпрос за бюджетната комисия и го отхвърли. Подчертавам - гласуваха "против" депутатите от бъдещето управляващо мнозинство. Сега вече си обяснявате защо господин Пеевски нарече това нещо, което се роди, нечистоплътно".
В края на миналата година изтече срокът за диференцираните ДДС ставки в двата сектора. Така налогът върху хляба от нула се върна на 20%, а за ресторантьорите - от девет на 20 на сто.
Освен това Комисията по бюджет и финанси не прие и предложените промени в новия Закон за Българската народна банка, внесени от Министерския съвет.
В подкрепа на законопроекта гласуваха петима депутати от комисията, против нямаше, въздържаха се 15.
В законопроекта е записано, че в случай че управителят или подуправител на БНБ е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, той подава оставка от заеманата от него позиция в централната банка. Посочено е също, че управителят или подуправител има правото да откаже да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията.
"Постигането на пълна правна конвергенция с европейските изисквания за независимост на централната банка е условие за правната интеграция на БНБ в евросистемата при въвеждането на еврото като официална парична единица на България, както и за ефективното изпълнение на нейните цели и задачи", отбеляза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова при представянето на законопроекта.
От ПГ на "Продължаваме Промяната-Демократична България" изразиха подкрепа за предложения законопроект, а от ПГ на "ДПС-Ново начало" изразиха несъгласие с него.
По думите на Йордан Цонев причините са много. "Практиката досега показа и че без закон управителят или подуправителите могат да откажат. Този текст е излишен, а и влиза в колизия в някаква степен с Конституцията", заяви депутатът.
За сметка на това депутатите разрешиха да се разчетат компенсациите заради високите цени на електричеството за бизнеса. Заради този проблем работодателите обявиха протестна готовност, но демонстрациите за утре бяха отменени. Ако решението бъде окончателно потвърдено в зала, протестната готовност ще бъде отменена.
Предложението за компенсации за бизнеса заради тока залегна между първо и второ четене в законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет.
В дневния ред имаше две идентични предложения по темата на ГЕРБ-СДС и "ДПС - Ново начало".
Законът за събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на бюджета за 2025 г. предвижда първостепенните разпоредители с бюджетни средства да приоритизират изплащането на заплати и социални плащания в пълен размер. Документът е със срок на действия в рамките на до три месеца, т.е. до края на март тази година, като е предвидено да влезе в сила от 1 януари.
Компенсациите за цените на тока ще важат не само за бизнеса, но и за детски градини, училища и религиозни храмове.
По време на дебатите стана известно от думите на служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, че според извършен анализ приходите през месец януари ще могат да покрият 100 процента от трансферите към общините, заплатите, трансферите към Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса и вноската на България към Европейския съюз, както и "може би малко издръжка".
Не бе прието предложението на "Продължаваме промяната" да се въведе повторно налог за транзита на руски газ през страната в размер на 20 лв. за мегаватчас. Идеята дори не бе разглеждана, защото се оказа, че няма как да бъде приета, без да мине и през енергийна комисия и без промяна в договорите за транзит.
Такава мярка действаше миналата година за около месец, след което бе отменена, защото Унгария заплаши да ни спре за Шенген.