 |
| Източник: Dir.bg, Снимка: Иван Григоров/Dir.bg |
Отиде си Петър Василев, един от доайените на спортната журналистика и коментаторското изкуство в България. И за да го почетем като колеги и приятели, нека ви разкажем една история. Може да не я помните, ако възрастта ви е такава, че на 17 ноември 1993-а сте били твърде малки. Но ако сте гледали българската телевизия в онази вечер, не сте забравили.
Франция - България, последен мач от световните квалификации. Зад пулта коментират Петър Василев-Петела и Николай Колев-Мичмана. На нашите трябва само победа, за да изхвърлят домакините и да идат на Мондиала в САЩ. А как се бие Франция насред Париж.
Минути преди края нещата вървят към 1:1, а Мичмана отбелязва, че френският отбор е много колеблив и в този мач сме имали златен шанс да го накажем.
"Ние ще съжаляваме, че това наистина талантливо поколение български играчи минута и 15 секунди преди края на редовното време изпуска участието си в световните финали... Може би още един шанс ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде в следващите европейски квалификации. Но тук на "Парк де Пренс" лично аз очаквах да играем доста по-активно в средата на терена и атака", казва Василев.
И тогава тръгва последната ни атака. Кременлиев подава на Балъков, той на Пенев, за да последва уникален извеждащ пас на Любо към Костадинов. А той забива топката под гредата на Бернар Лама.
В тези 2-3 секунди на лудост след гръмовния шут на Емо, се ражда великата фраза "Господ е българин", произнесена и от двамата коментатори - Колев и Василев. Повтарят я няколко пъти. След това думата взима Петър:
"Не зная какво ще става тази вечер в Париж! Невероятно - 50 хиляди души са като попарени. Българите се прегръщат, редовното време изтече... Всички думи, които казахме до тук за шанса и спортното щастие се сбъднаха. Иска ми се сега само едно - Лесли Мотрам да даде последния сигнал, защото минута се играе вече повече.
Не зная вие как се чувствате, но аз наистина трябва да спра, защото сърцето наистина може и да не издържи..."
Ето с тези думи ще остане в паметта на колеги, на фенове, на българите като спортна нация Петър Василев. Голяма фигури от екрана и глас, който всеки с лекота разпознаваше.
Фразата "Господ е българин" е несъмнено най-популярната в историята на българския футбол. Тя има двама бащи - Пепи Василев и Николай Колев, които никога не са я делили, нито пък някой от нас се интересува кой я е родил точно. Тя вовек ще е свързана с имената им.
Мичмана си отиде от света преди 21 години, през 2004-а. Днес се събра с Петела и ще обсъждат пак кой първи каза онези думи, станали парола за най-великите години на българския футбол с успехите на златния ни тим.
Петър Василев коментираше и други спортове, не само футбол. Боксът бе голямата му слабост, а емоциите му с мачовете на българите на олимпийски игри в този спорт остават култови.
Не може да се забрави как винаги изразяваше съмнения кой точно от арбитрите (изброяваше ги по имена преди първия рунд, както и от коя държава са), е "най-рисков" и може да е пристрастен срещу нашия представител. Това е Олимпиада - там сме за българите и всичко е позволено!
Ето избрано от хитовете на Петела, когото изпращаме днес с огромно уважение и почит.
"Колко хубав пас! Но нямаше нито прецизност, нито реализация."
"И ето сега летящи твари се появяват на нашите коментаторски места. Летящи гадини пречат на над 100 коментатори точно в момента."
Здравейте, драги зрители! Ето че след 5-годишно прекъсване отново сме заедно в пряко предаване на футболен мач. Трябва да призная, че за тези 1826 дни така и не получих обяснение на какво се дължеше тази раздяла." (след като дълго не е коментирал двубой на националния ни тим по БНТ и се завръща за квалификация срещу Норвегия).
"На зрителите им писна да гледат пасове по ширина, затова правят мексиканска вълна."
"И пак постепенно нападение - без да бързат, уругвайците чакат своя миг. Времето обаче освен че лети, и напредва, както се казваше в една театрална постановка - "Римска баня"."
"Поздрави на Митко (Иванков) от далечна Южна Африка. Липсва ни на всички, разбира се. Поне на мен ми липсва"
"Братята Боагенг са родени в Берлин от един и същ баща."
"Каква поредна футболна драма!" (след златния гол на Давид Трезеге на финала на Евро 2000 срещу Италия).
"Повечето от тези латиноамерикански съдии са като герои от филма "Брилянтин"."
"Как е възможно това!!? Как е възможно, Христо, кажи ми!? Когато трябваше само с лекота и ювелирност да поразиш вратата..." (към Христо Йовов по време на мач срещу Словения).
И още...
Сбогом на една легенда в спортната журналистика и коментара.
