 |
| Снимка: Трафик Нюз |
Върховният касационен съд върна за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд делото срещу бизнесмена Йордан Таков, който преди малко повече от 5 години уби 52-годишния Васил Ботев и 32-годишния му син Христо.
Двамата бяха застреляни на 26 ноември 2019 г. в складовата база на ул. "Борба" в Пловдив, след като между тях и Таков, който е първи братовчед на Васил Ботев и съдружник на сина му, избухнал скандал. Двойният убиец бе задържан на място, а по време на разпита е направил пълни самопризнания, като обяснил, че е бил нападнат и е стрелял при самозащита.
Тримата мъже се занимавали с доставка, рециклиране и търговия с кафе машини. Обвиняемият притежавал законен пистолет "Макаров".
Във фаталния ден, между тях възникнал спор, понеже Йордан Таков искал да вземе обща за фирмата кафе машина. Христо Ботев не бил съгласен. Последвал физически сблъсък между тримата, след което Таков прострелял с пет куршума бащата и сина.
Окръжният съд в Пловдив призна Таков за виновен и го осъди на 20 години "лишаване от свобода", а след това апелативните магистрати потвърдиха присъдата.
Тричленният състав на ВКС обаче прие касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник за основателни. При съпоставка на съдържанието на мотивите на присъдата с решението на въззивния съд в частта за приетата от съдилищата фактология ВКС констатира в голяма степен съвпадение на двата текста. Сравнението между обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на първоинстанционната присъда показва механично възпроизвеждане на прокурорския акт в съдебните мотиви.
Касационната инстанция напомня, че въззивният съд като втори и последен съд по фактите е задължен да изложи в решението си самостоятелни констатации за установената по делото фактология въз основа на собствен анализ на доказателствените материали.
"По разглежданото дело апелативният съд не само е възпроизвел голяма част от мотивите по фактите на първия съд, но по-същественото е, че не е съобразил събраните във въззивното следствие нови доказателства, не е оценил самостоятелно цялата доказателствена съвкупност по предвидения процесуален ред, което е довело до редица противоречия по съществени фактически въпроси от значение за съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимия", категорични са върховните съдии.
В този смисъл мотивите на втората инстанция съдържат редица съществени недостатъци. Липсват надлежни мотиви и относно заключенията на приетите от въззивния съд експертизи - възпроизведено е тяхното съдържание, но без дължимия анализ и оценка както поотделно, така и съпоставени с останалия доказателствен материал по делото. Затова съдебният състав на ВКС счита, че значителна част от възпроизведената от Апелативен съд - Пловдив фактическа обстановка от мотивите на присъдата не е резултат на самостоятелна оценка на приобщените и новосъбрани доказателствени материали, поради което възражението за липса на мотиви е основателно.
Според касационната инстанция въззивният съд не е дал отговор на нито едно от възраженията на защитата, които се отнасят до конкретни фактически обстоятелства и съответните им доказателствени способи и средства.
Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.