 |
| Кадър: "Нова нюз" |
Между Българската патриаршия и Българската старостилна църква разликата е принципна, не става дума за противоречия, обусловени от някакви амбиции, от стремеж към власт, придобиване на имоти и всякакви облаги, каза водачът на старостилците митрополит Фотий в първото си телевизионно интервю по "Нова нюз".
През седмицата парламентът на свой ред, след президента и правителството, застана зад единството на Българската православна църква - Българска патриаршия, като прие законови поправки, които посочват, че тя е единствен представител на Източното православие в България, в унисон и с Конституцията, като забраниха на първо четене да има вероизповедания, които да дублират името ѝ.
Измененията се наложиха, след като Върховния касационен съд в края на миналата година разреши регистрацията на Българската православна старостилна църква. Въпросната църква има 18 храма в страната, а по време на дебатите в пленарната зала беше оповестено, че старостилната общност у нас наброява между 1500 и 3000 миряни.
Разделението между старостилците и БПЦ е настъпило още през 1968 г., когато старостилците отказват да приемат смяната на църковния календар. Официалното разделение и дейност датират от 1993 г. Самият Фотий е бил преподавател по старогръцки и латински в Духовната академия и е потомък на род от дейци на ВМРО в Беломорска Македония.
"Най-лесно разпознаваемата разлика е тази в църковните календари. Ние използваме Юлиянския календар, а Патриаршията - Новоюлиански календар. До 2800 година той напълно съвпада с Григорианския, след което ще се появи разлика между двата", каза Фотий.
"Единството в Църквата е важно, но не можем да кажем - или календарът, или единството на църквата. Защото промяната на календара нарушава богослужебното единство в църквата", твърди митрополитът.
На въпроса как би отговорил на твърдението, че регистрацията на втора църква, която съдържа в името си "православна", е заплаха за националната сигурност, Фотий каза, че не би се наел да отговоря на "такова абсурдно обвинение".
"Ние развиваме своята открита дейност от 32 години насам. Имаме храмове в провинцията, имаме интернет страница. Всеки, който се интересува, може да се запознае с нас и да прецени сам основателно ли е това обвинение", каза митрополитът.
По негови думи към въпросът дали българските архиереи са канонично избрани може да се подходи както формалистично, така и спекулативно.
"Ако подходим от формално гледище, което не споделям, процедурите по патриаршеския избор са изпълнени, никой не ги е оспорил. Дори и тези, които не симпатизират на патриарх Даниил. Но каноните, взети формално, не могат да гарантират правилност във всяко едно отношение", каза Фотий.
Митрополитът обясни, че кръщението би трябвало да се извършва с трикратно потапяне, което в храмовете на БПЦ не се случва.
"Еретикът отпада от църквата по силата на своята ерес. Църковният
събор само потвърждава това отпадане, а то може и да не се случи.
Докато еретикът не бъде осъден, той не е такъв. Може православен да не
проповядва активно ерес, но ако пасивно търпи разпространяването на ерес
и е в общение с епископи, които изповядват ерес, то тогава общението с
него трябва да бъде прекъснато на каноническо основание", каза Фотий.