Въпреки че Доналд Тръмп все още не е предприел действия по многобройните си заплахи за мита, вероятно ще го направи. Така че страхът, че агресивната търговска позиция на американския президент ще посее глобален безпорядък, потискайки растежа и разтърсвайки пазарите, особено ако целенасочените държави отвърнат на удара, продължава да витае.
Но ответните мерки не са единственият или дори най-вероятният отговор на Тръмп, независимо колко широко в крайна сметка изпълни заплахите си.
САЩ използват митата като оръжие вече осем години. Тези, наложени от Тръмп по време на първия му мандат, бяха предимно продължени или, в случая с Китай, разширени от Джо Байдън. Някои държави отвърнаха на удара, други предложиха отстъпки или ги оспориха пред глобалните търговски арбитри. Но повечето просто тихо продължиха напред, търсейки търговия с други страни, освен САЩ.
От 2017 г., първата година на Тръмп в длъжност, търговията се задържа повече или по-малко стабилна на малко под 60 процента от световния БВП. Но има спад в дела на САЩ в търговските потоци, компенсиран от увеличение в други региони, особено в страните от Азия, Европа и Близкия изток. Тръмп 2.0 вероятно ще донесе още от същото - търговия без Америка.
През последните осем години повече от четири от всеки пет държави, развити и развиващи се, са отчели ръст на търговията като дял от националния си БВП. Печалби от над 10 процентни пункта са отбелязани в повече от дузина големи държави, от Япония, Италия и Швеция до Виетнам, Гърция и Турция. Голямото изключение са САЩ, където делът е спаднал до около 25 процента от БВП. САЩ се развиват по-бързо от повечето си конкуренти - но без тласък от търговията.
Америка може да е все по-доминираща като финансова и икономическа суперсила, но не толкова като търговска сила. Нейният дял в глобалните индекси на акциите е скочил до почти 70 процента. Делът ѝ в световния БВП се е покачил до над 25 процента. Въпреки това делът ѝ в световната търговия е под 15 процента и е намалял значително през последните осем години.
Много от предупрежденията за въздействието на Тръмп се фокусират върху това как новите мита биха могли да навредят на износителите, които разчитат на САЩ като основен клиент. Но по време на първия мандат на Тръмп, преди пандемията и въпреки неговата тарифна офанзива, развитите страни отбелязаха стабилен растеж, а развиващите се - силно ускорение на износа както на стоки (водено от технологични продукти и суровини), така и на услуги (водено от транспорт и цифрови услуги).
Глобалните търговски преговори се разпаднаха след 2008 г., тъй като напрежението, предизвикано от финансовата криза през тази година, направи огромните многонационални сделки твърде трудни за сключване. Но много държави продължиха да преследват по-малки сделки. Броят на двустранните и регионалните споразумения нарастваше постоянно, с нов импулс след като Тръмп за първи път встъпи в длъжност и скоро се самоопредели като "човекът на митата".
САЩ се превърнаха в аутсайдер, наблюдавайки как другите култивират изкуството на търговската сделка. От 2017 г. САЩ се отказаха от преговори за партньорства с ЕС и Азия и не сключиха нито една нова търговска сделка. Междувременно ЕС е договорил осем споразумения, а Китай е сключил девет, включително забележително 15-национално партньорство в Азия.
Към края на миналата година сключването на сделки отново се засили с наближаването на началото на втория президентски мандат на Тръмп. ЕС побърза да завърши очертанията на трудно споразумение - 25 години в процес на подготовка - с членовете на алианса Меркосур в Южна Америка, последвано от такова с Мексико. Сега Мексико бърза да разшири търговските си връзки с други държави в Латинска Америка, отчасти като застраховка срещу това, което Тръмп може да направи след това.
Резултатът е, че през последните осем години, тъй като центърът на глобалната търговия се измести от САЩ към Близкия изток, Европа и Азия, държавите, регистрирали големи печалби в дяловете, включваха Обединените арабски емирства, Полша и преди всичко Китай. От 10-те най-бързо развиващи се търговски коридори пет имат един терминал в Китай, само два имат терминал в САЩ.
Тръмп казва, че митата ще изискват уважение и ще помогнат за възстановяване на мощта на САЩ. Но има и друг риск, който си струва да се обмисли. Популизмът от новата марка на президента обещава да освободи САЩ от тежката правителствена намеса чрез данъци и регулации, но митата са друга форма - и също толкова подлежат на законите на непредвидените последици.
Към днешна дата тарифният режим "Америка на първо място" е направил по-малко, за да навреди на основната си цел, Китай, отколкото да принуди съюзниците на САЩ да търсят търговия другаде. Така че рискът от още по-широки мита може да е по-малко свързан с предизвикването на търговски войни, отколкото с подкопаването на значението на САЩ като търговска сила и в крайна сметка с отслабването на икономическата им мощ.
*Авторът Ручир Шарма е писател, инвеститор и колумнист във "Файненшъл Таймс". Той е ръководител на международния бизнес на "Рокфелер Кепитъл Мениджмънт" и е бил инвеститор на развиващи се пазари в "Морган Стенли Инвестмънт Мениджмънт". "Файненшъл Таймс" уточнява, че позициите, изразените в колонката на Ручир Шарма, са "строго лични".
Анализът е публикуван ТУК >>