![]() |
Андрей Ковачев |
Автор: Катя Стоянова / BurgasNovinite.BG
По последни данни на Европейският парламент, последователно се подкрепя по-голямо сътрудничество, повече инвестиции и обединяване на ресурси между страните в ЕС.
Мнението на председателят Юнкер беше, че ако разполага със своя собствена армия, Европа би могла да реагира по-правдоподобно на заплахи за мира в дадена държава членка или в съседна на ЕС държава, както и че общата европейска армия би изпратила ясно послание към Русия, че се отнасяме сериозно към защитата на своите европейски интереси.
Ръководителите на страните в ЕС са наясно, че нито една държава членка не е достатъчно голяма, за да се справи сама с предизвикателствата в областта на сигурността. През 2017 г. Франция и други страни в ЕС започнаха работа по общ военен проект, а през ноември 2018 г. тогавашният германски канцлер Ангела Меркел заяви пред Европейския парламент, че „трябва да работим по визията един ден да създадем истинска европейска армия“. Изграждането на съюз за сигурност и отбрана е важна тема за Европейската комисия.
Европейският фонд за отбрана бе стартиран през 2017 г. Чрез него за пръв път бюджетът на ЕС финансираше общи проекти за изследвания, разработка и придобиване на отбранителни технологии. През април 2021 г. Парламентът прие бюджет от 7,9 млрд. евро за 2021-2027 г.
ЕС засили сътрудничеството си с НАТО в седем области, включително електронната сигурност, съвместни учения и борба с тероризма. От юни 2017 г. функционира структура за планиране и провеждане на военни операции с цел подобряване на управлението на кризи.
Военното нашествие на Русия в Украйна подчерта нуждата от укрепване на
отбранителната стратегия на ЕС и засилване на производството на оръжия.
През юли 2023 г. Европейският парламент одобри финансиране от 500 млн. евро за увеличаване на производството на боеприпаси и снаряди, повишаване на доставките за Украйна и попълване на запасите на страните в ЕС.
Депутатите също така приеха нови правила за съвместни поръчки в областта на отбраната
през септември 2023 г. Целта беше да бъдат покрити най-спешните нужди на
страните в ЕС и да се подобрят промишлената и технологичната бази в
Европа.
По изнесени данни на ЕП новият инструмент има бюджет от 300 млн. евро до края
на 2025 г. Съвместните поръчки ще трябва да включват поне три страни
членки. В него ще могат да вземат участие и страни от Европейското
икономическо пространство – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Огромни инвестиции в отбрана, но темата за обща европейска армия все още е чувствителна. Най-често срещаното обяснение защо е рано да се говори за обща европейска армия е, че евросъюзът не се е превърнал във федерална държава, която би могла да има такава армия. Освен това, много от военните експерти споделят, че трудно могат да си представят обща европейска армия, която да бъде независима от САЩ, след като цялата структура на общата европейска отбрана в рамките на НАТО е американска, включително спътниците, секретните канали за свръзка и софтуера на компютрите. Предполага се, че това не може да бъде заменено и системите еманципирани за кратък период от време.
Ще дам само един пример с американските самолети Ф-16 като тези, които България поръча. Един такъв самолет не е възможно да излети, ако някой в САЩ не е дал разрешение, на което и летище да се намира. Тръмп припознава в Европейския съюз враг и, ако този факт не се промени, може да настъпи момент в който тези самолети да станат неизползваеми за евентуални военни интереси на България.
Преди повече от десет години за Европа стана ясно, че руската агресия не е абстрактно понятие. А ние българите познавайки комунизма и огромните инвестиции на Путин в хибридна война с бившите държави под руско влияние, винаги сме знаели, че руската агресия не е абстрактна заплаха, а реална заплаха. Затова в ЕП трябва да проявяват по голямо доверие, а не небрежност, когато един евродепутат от източноевропейска държава, като Андрей Ковачев, призовава за Обща европейска армия. За десет години можеше да се направи много повече за сигурността на ЕС от това, което е направено досега. Ако още тогава беше започнало преструктуриране на отбранителните ресурси и този процес подпомогнат от солидна общоевропейска законодателна структура, сега може би щяхме да сме свидетели на довършителна работа по проекта за Обща европейска армия, а не да се чувстваме с вързани ръце пред откритата агресия и арогантност на САЩ и Русия.