България отново е изправена пред ключов избор по отношение на сградното обновяване - според проекта за Закон за държавния бюджет 2,5 милиарда лева ще бъдат отделени за нова програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради за периода 2025-2029 г.
Това е огромна възможност, която може да доведе до съществена трансформация на жилищния фонд, но също така крие сериозен риск: повторение на неуспешния 100-процентен грантов модел от 2015 г.От една страна, наличието на толкова значителен ресурс за саниране е стъпка в правилната посока, особено на фона на нарастващите цени на енергията и амбициозните цели за декарбонизация. От друга страна, ако средствата се използват по стария модел, който разчиташе изцяло на безвъзмездни субсидии без никакво самоучастие от собствениците, това би довело до ниска ефективност, ограничен обхват и минимална дългосрочна възвращаемост.
Какво не работеше в програмата от 2015 г.?
Програмата за безвъзмездно финансиране на 100% от разходите за обновяване на многофамилни сгради, стартирала през 2015 г., не постигна очакваните резултати. За 10 години бяха обновени само 4% от многофамилните сгради, като ефектът върху енергийната ефективност и разходите на домакинствата остана далеч под потенциала.
Основните проблеми на този модел бяха:
Ограничен обхват - обновявани бяха само сгради, които успяваха да кандидатстват в рамките на конкретни грантови цикли, оставяйки десетки хиляди нуждаещи се сгради без никакъв достъп до финансиране.
- Несправедливост в разпределението на средствата - високодоходни домакинства получаваха субсидии, докато много сгради, където живеят уязвими групи, останаха извън обхвата.
- Липса на устойчивост - средствата се изразходваха без механизъм за реинвестиране на спестяванията, което направи невъзможно разширяването на програмата в бъдеще.
- Слабо качество на изпълнение - липсата на личен ангажимент от страна на собствениците доведе до по-нисък контрол върху качеството на строителните дейности, и съответно, до по-ниски спестявания. Допълнително, кампанийният характер на програмата не позволи на строителни сектор да развие кадрови потенциал, което и в бъдеще ще допринася за ниското качество на резултатите.
Как средствата могат да се удвоят?
Ако вместо изцяло грантово финансиране се въведат финансови инструменти, наличният ресурс от 2,5 милиарда лева може да бъде удвоен и да достигне 5 милиарда лева или повече. Това може да стане чрез:
- Механизъм за 50% грант + 50% мек кредит, при който собствениците участват със заем при преференциални условия, гарантиран от ББР или Фонд на фондовете, а защо не и от очаквания вече 5 години Национален декарбонизационен фонд.
- Реинвестиране на средствата - вместо еднократно изразходване, връщащите се вноски от кредитите могат да се използват за финансиране на нови проекти.
- Използване на външни източници на финансиране, като Модернизационния фонд, REPowerEU и приходи отенергийни спестявания, които да подкрепят дългосрочен модел.
- Използване на Социалния климатичен фонд за финансиране на самоучастието на уязвимите домакинства
- Включване на общините в процеса, като те също допринасят със средства от други програми, например от реализираните икономии от модернизацията на уличното осветление
Тези подходи са широко прилагани в много европейски държави със сходен жилищен фонд и структура на собствеността, като например Литва, Естония, Латвия, Словакия и Чехия, където средствата за обновяване се използват многократно чрез комбинация от грантови и кредитни механизми.
Какво трябва да се промени в новата програма?
Ако България реши да продължи изцяло със 100% грантово финансиране, това ще означава, че за още 10 години ще се обновят не повече от 2000 сгради, а останалите над 60 000 ще чакат следващия грантов порой - при това с цената на държавен дълг, който ще изплащаме всички ние. За да се избегне този сценарий, е наложително да се въведе по-гъвкава и достъпна схема с постоянен характер, която да включва:
Комбинирано финансиране - грантове за най-нуждаещите се, но и възможност за самоучастие чрез кредити или собствени средства.
- Алтернативни програми за финансиране за по-малки многофамилни сгради и еднофамилни къщи, които досега оставаха извън обхвата на програмите, с грант, по-нисък от 50%, така че контролът да остане при собствениците.
- Подкрепа за прилагане на единични енергийно ефективни мерки по цялостен проект в зависимост от нуждите на сградата, като подмяна на дограма, фасадна изолация или инсталиране на възобновяеми енергийни източници.
- Програма за техническа помощ и информиране на собствениците, за да могат да участват активно в обновяването на своите сгради.
Заключение: Време е за истинска реформа
Отделянето на 2,5 милиарда лева за саниране е добра новина. Това е шанс България да ускори обновяването на сградния фонд и да намали енергийната бедност. Но дали тези средства ще доведат до реална промяна или просто ще бъдат усвоени без дългосрочен ефект, зависи от начина, по който програмата ще бъде структурирана.
Днес страната ни има избор:
- Да продължи със стария модел, който вече доказа своите ограничения.
- Да използва този ресурс като основа за изграждане на устойчива финансова схема, която ще позволи
- Средствата да се използват многократно и да достигнат до всички нуждаещи се.
Ако не се възползваме от тази възможност за реформа, има опасност през 2035 г. отново да обсъждаме как да изразходваме следващите милиарди с минимален ефект върху енергийната ефективност на сградния фонд. Тогава, обаче, обновените с милиардите от 2015 г. отново ще са на опашката. Време е за дългосрочно мислене и реални реформи. А и, както наскоро каза вицепремиерът Томислав Дончев, "трябва да се внимава с публичното инвестиране в случаите, когато проект може да се осъществи и с частно". "Защото така не даваме шанс да се организира частна инвестиция, а от друга страна, се пилеят публични пари. Има много примери, където частният сектор би се справил много по-добре с нещо, което прави държавата."