 |
| Снимка: БТА |
Почти два пъти повече българи подкрепят ЕС и НАТО, отколкото Русия.Според всеки четвърти у нас бедните са бедни, защото са по-мързеливи.
По общностни въпроси - било социални или национални - обществото ни показва превес на колективното, но и немалко индивидуален инстинкт. Видимо е надмощието на консервативното, но без сериозен национализъм. Крайностите се избягват и личи балансираност. Привързаността към Запада е налице, но предизвикателствата в това отношение са сериозни.
Това са част от хипотезите от независим телефонен сондаж на социологическа агенция "Мяра", излъчен в новото "Ютюб" предаване "Въпрос на мяра" с водещ Първан Симеонов.
Респондентите бяха помолени да изберат между твърдения в лабораторен порядък. Групиранията на формулировки са условни и в голяма степен подлежат на дискусия. Те форсират самоопределение и пречат на респондента да "се скрие" в междинна зона. Например, беше даде избор между опциите "По-скоро държа на неща като традициите, националното, семейството, религията и т.н." и "По-скоро държа на неща като индивидуалните свободи, човешките права, опазването на планетата и т.н.". 61,7% избират първото, 28,2% избират второто. Останалите се колебаят. Данните не будят изненада, като се има предвид, например, възрастовата структура на населението у нас.
Така се оказва, че по оста глобално/локално, превесът на локалното е очаквано висок. Консервативната нагласа е видима. Изводите обаче се подлагат на съмнение с експерименталния въпрос с твърдение "По принцип родината е нещо важно, но по-важен съм самият аз" 51,3% може би избират престижната опция "не съм съгласен", но 42,6% избират опцията "съгласен съм". Делът не е малък и вероятно е още една улика за по-скоро индивидуалистични нагласи у нас - не само в социален, но и в национален план. Дори и с консервативен уклон, българското общество явно не стига до крайност. И не абсолютизира националната общност.
Дали последното е белег на индивидуалистични нагласи сред българите беше проверено с изричен въпрос. "По-скоро държа на неща като солидарността между хората, по-богатите да плащат по-високи данъци, държавата да дава повече пари на по-бедните и т.н." избират 49,8%, но други 45,2% предпочитат "По-скоро държа на неща като личната инициатива, конкуренцията, свободния пазар, данъците да са ниски и т.н.". Ако приемем това за условна ляво-дясна скала, или поне скала от типа солидарно-индивидуално, то колективистичното все пак има превес, но малък. Индивидуалистичните нагласи, разбира се, може да са привидени и като "правилен отговор" в едно пазарно общество и да са преувеличени, но дори и така, става видна продължаващата у нас индивидуалистична нагласа - дори и в общество, което показва немалки социални неравенства.
В същото време обаче, само 25,9% се съгласяват с експерименталното твърдение "По принцип бедните са бедни, защото са по-мързеливи от другите". Отчетливо мнозинство от 70,9% не са съгласни. Следователно, около една четвърт са онези пълнолетни българи, които са склонни да заемат крайно становище по такива въпроси. Като цяло, сондажът не показва краен уклон.
Каква е ситуацията по оста изток-запад? И тук е възможно да се очакват социално желателни отговори, но структурата не събужда особена изненада: 55,5% избират опцията "По-скоро съм привърженик на Европейския съюз, НАТО и други". Има обаче 30,5%, които признават: "По-скоро съм привърженик на Русия, незападни сили и други". Близо една трета "алтернативни" отговори е свидетелство за сериозни хипотези по отношение на състоянието на масовото съзнание и потенциалните предизвикателства пред западния консенсус на елитите в страната ни.
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция
"Мяра", проведен на 16 и 17 януари 2025 г. сред 800 пълнолетни български
граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1%
от извадката се равнява на около 54 000 души.