 |
| Снимка: БТА |
И вторият бойкот срещу високите цени на храните не среща широка подкрепа. Този път призивът бе потребителите да не бойкотират малките хранителни магазини, а само големите хипермаркети. Отлив от клиенти имаше, но не сериозен.
Мнозина купувачи изразиха мнение, че не подкрепят бойкота, тъй като след предишния протест не се е стигнало до спад в цените на хранителните продукти.
Радин Панайотов, който е пенсионер, отказва да подкрепи бойкота в Бургас. Той посочи, че според него цените на повечето продукти от първа необходимост са високи. "Според мен не е нормално да има такива цени. Превърнахме се в търсачи на промоционални съкровища, прелиствайки брошури на големи магазини (с оферти - бел. ред.) за хранителни продукти", добави Панайотов пред БТА.
Други заявиха, че подкрепят инициативата, но според тях са нужни по-мащабни действия.
"Хората не са обнадеждени, че нещо ще се промени. Както виждаме, нямаше особен ефект от първия бойкот, защото явно не можем да се обединим около нещо толкова елементарно, като да не пазаруваме поне един ден", посочва Бистра Димова. Тя добави, че през последните две седмици забелязва повече продукти на промоционални цени по рафтовете в магазините.
Днес Агенцията за безопасност на храните, НАП и Комисията за защита на потребителите започнаха масирани проверки на всички магазини за храни, които да проверят пътя на стоката. Резултатите ще се използват при изработването на новия закон, който цели скъсяване на веригата на доставките. Днешната проверка на БАБХ не откри никакви нарушения.
Организаторите на бойкота срещу веригите настояват за спешни законови промени срещу високите надценки и то на основни храни.
От години Русанка Станева живее със семейството си в Гърция и е участвала в бойкот на големите супермаркети там. Изумена е от цената на основни храни у нас.
"Тук е много по-скъпо, отколкото навън, не знам изобщо как живеят хората. Захарта, кафето, олиото, брашното, месото, сиренето, всичко е много по-скъпо. Един хляб в Гърция струва 1 евро, като количество тук 400 грама е 2 лева. И в Гърция е скъпо, но тук е по-скъпо", разказа Станева пред БНТ.
Колко струва кофичка кисело мляко в малка бакалия и в голяма верига?
Цената на млякото от фермите на животновъдите до щанда в хипермаркетите се увеличава над три пъти и половина, показва проверка на БНТ.
Екип на медията сравнява цените на киселото мляко в бакалия и в хипермаркет. Оказва се, че в малкото магазинче млякото е по-евтино.
Бакалията се намира до Петте кьошета в центъра на София. Кофичка кисело мляко с масленост 4,5% и от утвърден производител струва 1,58 лв. Същата марка, но с масленост 3,6% е 1,50 лв., а 2% е 1,38 лева.
В две от големите вериги същата марка с масленост 3.6% се продава за 1,99 лв. или с 32,67% по-скъпо от бакалията в центъра на столицата. Това от 2% е 1,79 или близо 30% по-скъпо, а това с масленост 4,5% - 2.15 лв. или над 36% по-скъпо от цената в малката бакалия.
От хипермаркетите обясняват по-високите надценки с вложените инвестиции.
"Дайте си сметка какво стои зад тази т.н. "надценка", която звучи много страшно. Значи в тази надценка влиза големия и удобен магазин, той трябва да се построи, той трябва да се поддържа", коментира мениджърът на корпоративни комуникации в голяма търговска верига Добромир Стоянов.
Веригите, обаче крият в дълбока тайна надценките, с които работят. Дори доставчиците в договорите си имат клауза, с която им е забранено да дават информация за доставната цена на продуктите. Според Димитър Зоров всяка година търговските взаимоотношения между производители и вериги се влошават.
"Ние смятаме така, нетната цена, на която доставя производителят и на която получава потребителят. По данни на МЗ с бившия министър Вътев, които правиха анализ заедно с НАП, надценките са от 70 до 100%. Аз мога да кажа, че има по-коректни български собственици на вериги, които работят от 50% нагоре. Значи надценките са над 50%. Фактически, това което отива при потребителя е всичко наслагано при търговеца на дребно", обяснява председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.
Тези надценки са без разход за доставка, тъй като практиката е производителите да доставят продукцията си за тяхна сметка до рампата на търговската верига.
"В най-малките магазини има и един посредник - борсите, нали тогава още един човек се включва, но в тези най-малки магазини, както и вие сте видели, вашето наблюдение, те са с доста по-ниски надценки", коментира Димитър Зоров.
На този фон от твърдения за надценки - отговорът на големите вериги е, че цените при тях през този януари били с 1 процент по-ниски от цените през януари миналата година.
"Доказателството е в цифрите, когато цифрите говорят, всички мълчим. При нас над 50% от продажбите са на промоция", заяви мениджърът на корпоративни комуникации в голяма търговска верига Добромир Стоянов.
Млякото в Испания е по-евтино отколкото у нас
Сравняваме цената на прясното мляко в Испания и България. И в двете държави има ДДС - на Иберийския полуостров е 21%, а у нас 20. Млякото в Испания струва малко под 1 евро, а у нас двойно по-скъпо 1 евро и 94 цента. Изкупната цена в Испания от фермата е 46 евроцента.
"В момента цената на млякото от ферми, които можем да сравним с испанските и германските в България е около 1.20 - 1.30", обясни Димитър Зоров.
В по-малките ферми, обаче ситуацията се оказва съвсем различна.
Ирина Сашева и семейството й от 30 години отглеждат крави за млекодобив. Животните били стотици, но сега останали само 17, тъй като не издържат на ниската изкупна цена. Бойко Синапов отглежда 700 крави, но само за месодобив, а не за мляко, пак заради изкупната цена.
"В момента наблюдаваме цена от 80 до 1 лев най-много, цена на сурово мляко. А цената на сурово мляко - краве, трябва да бъде минимум 1.50", заяви председателят на Обединени български животновъди Бойко Синапов.
Изкупната цена на млякото у нас е по-висока от тази в другите европейски държави, защото произвеждаме все по-малко. Освен това и в субсидиите има сериозна разлика.
"Разликата между България и Румъния, понеже ние сме съседи - почти два пъти. В България, като сравняваме големите ферми, получават 350 евро годишно. На една глава добитък. В Румъния - 740 евро", посочи Димитър Зоров.
Така както заради надценките на търговските вериги, така и заради грешки в годините се оказва, че в държавата с най-ниски доходи в Евросъюза се купуват едни от най-скъпите храни.