Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев доразви идеята, която лансира преди дни за насърчаване изучаването на математика и разширяване на часовете по този предмет в гимназиалния и прогимназиалния етап.
Той анонсира, че идеята е природо-математическите гимназии да станат специализирани училища, а учениците, влезли в тях в 5. клас, да имат гарантирано място и след 7. клас. До 1-2 години пък се очаква религията да стане задължителен час в училище, което обаче не означава, че децата задължително ще учат конкретна религия, а ще избират от програми, възпитаващи в добродетели, анонсира още просветният министър.Вълчев отговори на журналистически въпроси при участието си във форум за първата фаза на международен проект между България и Румъния за модернизация на учебните програми в прогимназиален етап с подкрепата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и на Европейската комисия (ЕК).
Попитан за подготвяните промени в образователната система у нас, министърът каза, че има идея математическите и природо-математическите гимназии да станат специализирани училища. Според него това ще позволи те да обучават едни и същи ученици до 12-и клас. Гимназиите ще имат допълнителен прием след седми клас, но тези ученици, които са започнали да учат от пети клас в математическите гимназии, ще могат да продължат до 12-и клас.
Министърът обясни, че това се налага, защото една част от децата в момента учат от пети до седми клас, но след това не успяват да продължат, въпреки че имат високи математически способности, защото общият прием е такъв, че могат да бъдат изпреварени от други ученици, които имат по-високи резултати по български език. Колкото и да увеличат тежестта на математиката в балообразуващата оценка, има риск някои математически таланти да отпаднат от математически гимназии, което е нежелано, посочи Вълчев.
Идеята за математическите гимназии може да стане факт с промени в Закона за предучилищното и училищното образование, и амбицията ни е през май-юни да предложим промени в закона и се надяваме, че до есента ще бъдат приети, ако имаме политическа воля и стабилност, обясни още министърът, цитиран от БТА.
На въпрос какъв ще е приемът след седми клас през тази година и дали по-малко ще са езиковите паралелки, Красимир Вълчев каза, че ще има малко повече професионални паралелки, защото в повечето области е достигнат пределът на увеличаване на професионалното образование и тази политика се провежда почти от осем години.
"Ще има и повече паралелки в областта на природните науки, за съжаление математическият профил не можем да го разширим заради липсата най-вече на учители, няма и желание в учениците. Имаме доста амбициозни профили, особено в математиката и природните науки, които демотивират учениците. Имаме и проблем с демотивацията в прогимназиалния етап на учениците, в най-голяма степен виждаме слабите резултати по математика и природни науки, оттам са и ниските резултати в девети клас в международното изследване PISA", смята Вълчев.
Той припомни, че още преди 25 години, преди последната реформа преди десет години, сме заложили повече на чуждоезиковото обучение и нашият учебен план е прекалено амбициозен към чуждоезиковото обучение и прекалено амбициозен към по-тясно профилиране и специализация в професионалното образование.
Вълчев обясни, че сега ще се промени парадигмата и ще се разширят часовете по математика и по природни науки. "Моето мнение е, че трябва и по български език и литература да се разширят часовете. Днешните деца, които ще бъдат активни в следващите четири-пет десетилетия на пазара на труда, ще живеят в свят, който изисква и повече базови умения, защото ще е дигитален, но ще е важна и хуманитарната основа, защото те ще живеят в ерата на активно взаимодействие между хора и алгоритми. Разбирането на технологиите ще предполага повече базови умения, а не толкова специализирани умения", обясни просветният министър.
Според него математиката развива едни от най-ценните умения на 21-и век - като абстрактна интелигентност, дисциплина на мисленето, креативност, концентрация, за която много хора казват, че е умението на 21-и век. "Това означава, че се връщаме към традиционната парадигма с широката хуманитарна основа, с ученето на математика и природни науки, това е нещо, което се осъзнава и в останалите образователни системи. Те са призвани да подготвят деца, които ще бъдат активни до 2075 г., когато не знаем как ще се е променил светът", каза още образователният министър.
В момента имаме девет профила, от които избират учениците и хибридните профили ще позволят съчетание между тях, съобщи министър Вълчев. Той добави, че професиите на бъдещето ще изискват повече и по-комплексни умения, голяма част от учениците не приключват само с училищното образование, а продължават и завършват висше образование.
"С училищното образование, или с профилите, трябва да дадем една по-широка основа. Ако досега парадигмата е била за повече специализирани знания, ние намаляваме амбицията за специализацията в системата и правим така, че учениците да получат по-широка основа от знания, която след това да им позволи да надградят", обясни подготвяните промени министър Красимир Вълчев.
По думите му професиите на бъдещето ще изискват все повече и по-комплексни умения, ще изискват повече адаптивност и по-широката база от умения. Сега 36 процента от профилираните паралелки са чуждоезикови, а две трети от останалите - са с интензивно и с разширено изучаване на език. В момента в гимназиален етап нашите ученици учат повече чужди езици, отколкото математика и природни науки, като общ брой часове, посочи образователният министър.
Задължителен час по религия и възпитание в добродетели
Попитан за идеята за въвеждането на религията като задължителен предмет, министър Вълчев обясни, че задължителен не означава, че задължително ще се учи.
"Имаме задължителен учебен план и в момента религията е в т.нар. факултативни учебни часове. Преместването ѝ в задължителния учебен план, както е в над 50 процента от европейските страни и в държавите около нас, не означава, че децата задължително ще учат религия, а те ще могат да избират между програми. Ако един ученик или неговите родители не искат той да учи религия, той ще има възможност да учи други неща, които ще се уточнят, но идеята е това да бъде час по възпитание и да се усили възпитателната функция в образователната ни система.
Това става с всички учебни програми и с всички часове, но се предвижда да имаме и отделен час по възпитание в добродетели, защото цел на всяка образователна система е не само да направи децата знаещи, а да ги направи и добри хора. Ако започнем от следващата, или от по-следващата учебна година, ще започнем с първи клас".
Започва първият етап от международния проект за модернизация на учебните програми в пети-седми клас
По-късно от МОН съобщиха, че започва първият етап от международния проект за модернизация на учебните програми в пети-седми клас с участието на България и Румъния, и с подкрепата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В рамките на тази начална фаза експерти от Министерството на образованието и науката, синдикални и работодателски организации, директори и учители ще набележат основните приоритети в разработването, прилагането, мониторинга и оценката на учебните програми.
"Публикували сме концепция за промяна на учебните програми и имаме ясна визия за тяхното количествено изменение, но по-важна е качествената промяна", каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при откриването на дискусията. Според него правилният подход е да се започне с широко обсъждане на концепцията. "Ако постигнем консенсус, можем да имаме по-големи гаранции, че тя ще се реализира", подчерта министър Вълчев в рамките на конференцията.
Проектът "Укрепване на капацитета на България и Румъния за реформи в учебните програми" се изпълнява от ОИСР чрез инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз (ЕС) и в партньорство с Главна дирекция "Реформа" на Европейската комисия (ЕК), и е с продължителност от 30 месеца.
"Поздравявам Ви за тази решителна стъпка - да направите заедно с Румъния реформа в учебните програми", каза в приветствието си на форума Натали Берже, директор за подкрепа на реформите на държавите членки, в Дирекцията за техническа подкрепа в работната група за реформи и инвестиции към ЕК.
Тя подчерта, че това са ключови промени за бъдещето, които ще подобрят обучението на учениците. Натали Берже изрази подкрепа и за възприемането на компетентностния модел, който е в основата на личния, социалния и професионален успех. С нашия инструмент за техническа помощ можем да подпомогнем България и Румъния в различни проекти и сме убедени, че това партньорство ще бъде много успешно, каза Берже.
Според Паоло Сантяго, ръководител на отдела за консултации и прилагане на политиката в Дирекцията "Образование и умения" в ОИСР, новият дизайн на учебните програми в България и Румъния е насочен към това всички ученици да развият знанията и уменията, от които се нуждаят. Той открои значението на интегрираното знание и връзките между отделните дисциплини. Тази реалност трябва да бъде отразена в учебните програми, за да се справим с предизвикателствата в променящия се и дигитализиращ се свят, каза представителят на ОИСР.
По думите на Богдан Кристеску, заместник-министър на образованието на Румъния, двете държави се срещат с еднакви предизвикателства и имат шанс да обменят опит. Според него образователната среда се променя постоянно и благодарение на реформите, които се предприемат, ще се постигнат много добри резултати.
В рамките на първия етап на проекта представители ОИСР, МОН, синдикални и работодателски организации, директори и учители ще набележат основните приоритети в разработването, прилагането, мониторинга и оценката на учебните програми. Целта е те да станат компетентностно ориентирани и да дадат рамка на уменията, които трябва да овладеят учениците по съответния учебен предмет. Друга важна задача е изграждането на мрежи от учители, които използват нови методи, подходи и ресурси, свързани с нов начин на структурирани учебни програми. Освен на реформата в учебните програми, проектът залага и на разработването на ресурси за преподавателите и нови подходи за оценяване.
Днешната конференция беше част от консултациите на екипа на ОИСР с ключови заинтересовани страни, свързани с образованието. В рамките на няколко дни бяха организирани и други работни срещи с директори на училища в София, с експерти, преподаватели и с представители на институции, отбелязват от МОН. Във форума участваха също заместник-министрите на образованието и науката - Наталия Митева и д-р Емилия Лазарова, директори на дирекции в МОН, директори на училища, учители, представители на граждански организации и други.