Представеният наскоро в Брюксел документ, озаглавен "Пътят към следващата финансова рамка", поставя началото на дискусиите за бюджета на ЕС за периода 2028-2034 г. Тази комуникация заслужава не по-малко внимание от националния ни бюджет, предвид значителното влияние на европейските средства.
За първи път от доста време предложението за нова финансова рамка изглежда се стреми към радикална промяна на посоката и начина на действие - поне според намеренията на Европейската комисия. Досегашните десетки разходни програми в бюджета и извън него вероятно ще бъдат премахнати и обединени в няколко мащабни фонда с опростено планиране. Основният аргумент е, че бенефициентите са затруднени от множеството правила, критерии, условия за допустимост, процедури за кандидатстване и други.
Какво се крие зад редовете на този документ и какво всъщност предлага новият подход за бюджет 2028-2034?
Планирането
На първо място, Европейската комисия (ЕК) възнамерява решително да се откаже от плановите документи в познатия ни вид - Споразумения за партньорство и Оперативни програми. Изглежда, подходът на Плановете за възстановяване и устойчивост ще се превърне в стандарт. Предвижда се изготвянето на план за всяка страна, включващ ключови реформи и инвестиции, съсредоточени върху общите европейски приоритети, включително насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване. Разработването на единен план утвърждава модела на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) - временният инструмент в основата на плана NextGenerationEU, приет от ЕС за справяне с поредицата от кризи.
На второ място е предложението за Европейски фонд за конкурентоспособност - мащабен фонд, предназначен да създаде общоевропейски инвестиционен капацитет, който ще подкрепя стратегически сектори и технологии, от съществено значение за конкурентоспособността на ЕС, включително научни изследвания и иновации, както и важни проекти от общ европейски интерес. Този вид финансиране цели да замени многобройни инструменти, програми и фондове, като например "Хоризонт 2020", програма InvestEU, програма "Цифрова Европа" и други. Амбициозната цел е този единствен фонд да подкрепя европейските проекти по време на целия инвестиционен цикъл - от научните изследвания, през промишленото внедряване, до производството.
Третият финансов инструмент се фокусира върху финансирането на външната дейност на ЕС, като целта е то да стане по-ефективно и целенасочено за партньорите на ЕС по света и да бъде приведено в по-голяма степен в съответствие със стратегическите интереси и целите на общата външна политика на Съюза.
Бюджетът е истинско огледало на политическите приоритети и намерения на всяко управление - местно, национално или на ЕС. Финансово обезпечените политики ще имат бъдеще в Съюза. В този смисъл е важно да се търси отговор на въпросите - какво, как и с колко ще бъде финансирано.
Приоритетите
Вместо "Зелената сделка" от предишния мандат, сега Комисията извежда на преден план конкурентоспособността, науката и изследванията, и сигурността.
ЕК ги е изброила в следния ред:
Конкурентоспособност чрез инвестиции и реформи за подобряване на функционирането на вътрешния пазар и устойчивост към външната конкуренция, както и реформи, подкрепящи науката и иновациите.
На следващо място е посочен отговорът на нарастващите заплахи за сигурността на ЕС на фона на засилващото се геополитическо напрежение. В подкрепа на този приоритет се предоставя статистика, показваща, че Европейската отбранителна технологична и индустриална база страда от десетилетия на недостатъчни инвестиции, като между 1999 г. и 2021 г. общите разходи за отбрана на ЕС са се увеличили с 22 %, в сравнение с 66 % в САЩ, 289 % в Русия и 579 % в Китай.
Следващо предизвикателство пред бюджета е нелегалната миграция и охраната на границите на ЕС, които трябва да бъдат приоритет на общия, а не на националните бюджети.
На четвърто място е посочена модернизирана политика за кохезия и растеж, която ясно да подкрепя реформи, свързани с бариерите и препятствията пред инвеститорите, европейските компании, пазара на труда, бизнес средата, качеството на обществените услуги.
Следва продоволствената сигурност и защита на природата, както и посрещането на климатичните рискове и мерките за адаптация към промените в климата. Списъкът с приоритетите завършва с предизвикателствата на общата външна политика на ЕС и императивното, според документа, разширяване на Съюза.
Условията
Важен акцент в комуникацията е обвързването на финансирането с гаранции за защита на върховенството на правото. Механизмът за възстановяване и устойчивост се счита за добър пример за това как бюджетът на ЕС може да насърчава реформи, които укрепват върховенството на правото в държавите членки. Комисията отбелязва, че оставащите предизвикателства включват независимостта на съдебната власт, ефективността на съдебните системи, достъпа до правосъдие и борбата с конфликтите на интереси и корупцията. Следващата многогодишна финансова рамка следва да включва силни гаранции в тази посока за засилване на връзката между препоръките в доклада за върховенството на закона и финансовата подкрепа от бюджета на ЕС, включително за страните, обхванати от процеса на разширяване.
ЕК ще търси възможност за засилване на връзката между цялостната координация на политиките и бюджета на ЕС чрез нов механизъм за управление, който да свързва приоритетите с бюджета. Що се отнася до конкурентоспособността, предвижда се съгласуван и несложен механизъм за управление, който да предоставя информация за решенията относно инвестициите и реформите на равнище ЕС и на национално равнище. Този механизъм ще бъде комбинация между Инструмента за координация на конкурентоспособността и Европейския семестър, насочен към реформите и инвестициите на национално равнище.
Коментар
На този етап стратегията за бюджет 2028-2034 е доста схематична и е необходимо внимателно да се прочетат по-подробните предложения, които ще бъдат публикувани през лятото, тъй като привидно малки детайли могат да определят начина на работа с европейските фондове за години напред. Единният план предполага и единен фонд, който ще трябва да замени съществуващите сега фондове, които се разпределят предварително на национално ниво - Кохезионен фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Фонд за справедлив преход, Механизъм за възстановяване и устойчивост, Европейски фонд за гарантиране на земеделието, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Резерв за приспособяване към Брекзит и, извън бюджета на ЕС или многогодишната финансова рамка, Социалния фонд за климата (от 2026 г.) и Фонда за модернизация.
Ясно се вижда планът за обединяването на финансирането на кохезионната политика и Общата селскостопанска политика под шапката на Единния план.
Също така е очевидно, че бъдещият Европейски фонд за конкурентоспособност ще се стреми към мащабни, трансевропейски по характер инвестиции, способни да привлекат и частен капитал. Вероятно в следващия етап на планирането на МФР ще видим и ясно направена заявка за по-малък брой, но стратегически трансгранични проекти, подкрепящи конкурентоспособността на целия ЕС. По този начин би трябвало да се предостави много по-голяма свобода на правителствата да насочват европейските средства, където решат, че е най-подходящо - по линия на Единните планове. И по-голяма свобода на службите на ЕК да насочват средствата по другия мащабен фонд по-гъвкаво при наличие на кризи и по-стратегически, отчитайки общия европейски интерес. Тук балансът между европейски и местни приоритети трябва да бъде добре калибриран в законодателството, което предстои да бъде изработено от ЕК и прието от Съвета на ЕС и Европейския парламент.
Може да се предположи, че първите по-сериозни въпроси и дискусии ще възникнат по линия на финансирането на Общата селскостопанска политика - една от най-старите и емблематични марки за ЕС в страните членки, а и по света. Други съществени въпроси са - дали и как ще бъде променяно законодателството за държавните помощи, каква ще е тежестта на националните спрямо европейските приоритети, които ще бъдат изпълнявани, как ще се осигури съблюдаването на хоризонтални политики и принципи като равенство на половете, социално включване, солидарност между регионите, включително селските и много други.
По отношение на България, ако идеите на този документ се реализират, най-голямото предизвикателство е административният капацитет - както за планиране на мащабни проекти и реформи, така и за тяхното изпълнение.
В очакване на по-големите подробности през лятото, е интересно да се проследи и обществената консултация по темата, стартирана на уеб страницата на ЕК.
*Авторът Зинаида Златанова
е дългогодишен български и европейски публичен служител. Ръководител на
представителството на ЕК в България (2008-2013), вицепремиер по
еврофондовете (2013-2014), директор на дирекция "Координация по
въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции"
(2001-2007) в Министерски съвет. През 1998-2001 г. е началник на отдел
"Европейска интеграция" в Министерството на околната среда и водите и
заместник-ръководител на екипа за преговори по глава "Околна среда" в
рамките на преговорите за присъединяване на България към Европейския
съюз. През 2001-2007 г. е член и заместник -ръководител на основния екип
за преговорния по всичките 31 преговорни глави с Европейския съюз и
ръководи секретариата на Съвета по европейски въпроси към Министерски
съвет. Заместник на ръководителя на екипа за съгласуването и
подготовката на договора за присъединяване на България и Румъния.
Основател на фондация Институт за устойчиви политики. Член на
управителния съвет на Либералния институт за политически анализи.
Публичен говорител и автор на публикации по теми, свързани с политиките
на Европейския съюз, прозрачност на правенето на политики, зеления
преход, климатичните промени. Магистър по право в СУ "Св. Климент
Охридски".