 |
| Снимка: Булфото |
"Без идеен и технологичен рестарт, икономиката у нас няма далечен хоризонт, особено от гледна точка на индустриалната революция, която днес е на дневен ред", заяви пред "24 часа" енергийният експерт Иван Хиновски.
По думите му енергетиката е безспорно отрасълът с най-висока добавена стойност за икономиката и с най-сериозен фокус, поставен от ЕС. Той посочи, че България има АЕЦ Козлодуй, който благодарение на Уестингхаус, ще продължи да работи, няколко по-малки газови централи, които са важни, но недостатъчни за баланса и зараждаща се ВЕИ индустрия, която е в началото на своя жизнен цикъл и тепърва ще се сблъсква с предизвикателства. Според него обаче на кръстопът са въглищните производства. Той допълни, че тук смята, че възможностите са много повече. По този начин енергийният експерт обясни какво визира под "идеен рестарт".
На въпрос можем ли като страна да влезем в новия век на предизвикателства с индустрия, изградена преди повече от 50 години, Иван Хиновски посочи, че ако говорим за мащабно строителство в енергетиката, 50 години са млада до зряла възраст. Според него цялото производство на енергия и съпътстващата инфраструктура са построени по повод осигуряване на енергийната сигурност на страната, на база местни ресурси и задоволяване на потребностите на населението и индустрията. Той уточни, че още тогава са положени основите на диверсификацията на суровинния микс с много условности, произтичащи от времето.
"Трансформацията е не просто процес и стремеж към чисто производство. Тя е цяла концепция, която започва от ресурсите, от суровинния микс, който планира да използва всяка централа, минава през това може ли да разшири ползите, които дава от работата си", посочи Хиновски.
По думите му по отношение на мините също има различни възможности. Той обясни, че въглищните пластове съдържат много редки метали, които могат да се превърнат в суровината на бъдещето.
"Китай превърнаха редките метали отдавна в ценен ресурс, който дава уникалност на икономиката им. В САЩ, които са наш стратегически партньор, има много компании, които притежават значителен опит в тази посока. Ето това е една успоредна линия, която може да донесе много възможности и много ползи за икономиката ни", заяви Хиновски.
Той допълни, че това е част от европейска политика, която се насърчава, предвид че Европейската комисия е изработила списък от 20 критични материали - предимно метали, които са стратегически важни суровини, с които не разполагаме и внасяме от страни извън Съюза.
"Такива са кобалт, хром, антимон и други", разясни енергийният експерт.
Помолен да коментира какви редки метали могат да се добиват в България, Иван Хиновски заяви, че това е съществен въпрос, който е обект на задълбочени допълнителни проучвания, въпреки че държавата разполага с базова първична информация.
"Преди тази стъпка обаче ние трябва като държава да преценим искаме
ли да използваме този потенциал, да изберем стратегически световни
компании, които да бъдат наши партньори и да положим основите на един
нов отрасъл", посочи Хиновски.
На въпрос дали обществената енергия ще бъде в подкрепа на подобни
проекти, Иван Хиновски заяви, че първо това трябва да се превърне в
държавна политика, след като вече е европейска и ако компаниите, които
привлечем, са с добър имидж и с достатъчно опит, то те ще се превърнат в
гарант за реализацията на подобни проекти.
"В едно съм сигурен, че до този момент за нас има само пропуснати ползи", подчерта Хиновски.
Според енергийния експерт са необходими десетилетия, за да се реализира икономическа полза от инвестициите на време и средства в развитието на подобни проекти. Той обясни, че в едно находище е възможно да се открият няколко различни суровини.
"По-важното е, че България може да има модерна европейска икономика и да ползва вече натрупания опит на развитите страни. Това е една подценявана възможност, която отваря нови хоризонти", категоричен беше Иван Хиновски.