Днес започва Страстната седмица, през която православният свят почита страданията на Иисус Христос в последните дни от земния му живот, когато Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва.
Всеки от дните се нарича "велик" и припомня за драматичните събития, свързани със Спасителя и неговото изкупително дело за човечеството, както и за последните му поучения и наставления.
На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се
разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в
тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Божият Син изгонил търговците.
Една от важните традиции на този ден е почистването на дома. Това символизира пречистването на душата и подготовката за приемане на Божията благодат.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. Според църковния канон денят е отреден за смирение.
В деня на светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На този ден се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.
Разпети петък е Денят на великите страдания на Иисус. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Великата събота е Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден - тогава църквата отслужва Опело Христово). На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта.
Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал. В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
По време на Страстната седмица има редица ограничения и забрани, които вярващите трябва да спазват. На Велики понеделник, както и през цялата седмица, се избягва тежката работа и забавленията. Не се препоръчва да се върши тежка физическа работа или домашни задължения като пране, шиене. Консумира само растителна храна без месо и млечни продукти. Тези ограничения имат за цел да насочат вниманието на вярващите към духовното измерение на празника и да ги подготвят за великия подвиг на Исус Христос.